Бунтовник (1898 – 1899)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бунтовник.
| „Бунтовник“ „Бунтовникъ“ | |
 глава на вестника | |
| Информация | |
|---|---|
| Начало | декември 1898 година |
| Край | март 1899 година |
| Издател | ЗП на ВМОРО |
| Редактор | Гьорче Петров |
| Език | български |
| Политически | революционен |
| Тираж | 1000 броя |
„Бунтовник“ е български вестник, излизал в София от 1898 до 1899 година, неофициален орган на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Отговорен редактор е Георги Алексиев, а е печатан в печатницата на Иван К. Цуцев.[1]
Вестникът е списван и редактиран основно от задграничния представител Гьорче Петров с помощта на Христо Шалдев, както и на Българските освободителни братства. Излиза тайно, нередовно, неномерирано, без обозначение на местоиздаването и без установена периодичност и в малко бройки. В спомените си Гьорче Петров пише, че е издал 11 броя. От тях са запазени три.[2][3][4][5]
Вестникът е поддържан морално, а вероятно и материално от Софийското тайно офицерско братство. Още през април 1898 година, когато излиза първият му брой, Софийското братство горещо препоръчва вестника на българското офицерство и чрез председателите на провинциалните братства се обръща към техните членове да сътрудничат с материали във вестника.[5] Съответно позициите, отстоявани на страниците на вестника, са в защита на Четническата акция на Македонския комитет от 1895 година и за незабавна подготовка на въстание в Македония.[6]
| „ | ... Какво значи това въоръжаване на турците? Защо е на султана въоръжено население, когато има толкова войски натрупани? Сигурно той крои да направи от Македония втора Армения, не подлежи на съмнение, че турците се готвят за клане. Арменската кръв не е наситила кръвожадността на прочутия този кръволочник, та иска такава и от българите, които сега му се виждат като трън в очите. Султанът и правителството му се боят от едно въстание в Македония и се готвят да отговарят на това с клание на мирното население, както всякога са правили в подобни случаи. При тези дела на правителството на нас що ни остава да правим? На първа ръка трябва да последваме техния пример; трябва да побързаме и ний да се въоръжим, та когато дойде денят да си опитат те оръжието, да има и ний на какво да се опрем. Българската ръка е по-тежка от турската, българската пушка бие по-силно от тяхната...[7] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 110.
- ↑ Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Любомиръ Милетичъ. Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София, Печатница П. Глушковъ, 1927, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VIII, стр. 83.
- ↑ Ѓорѓиев, Ванчо. Слобода или Смрт, Македонското националноослободително движење во Солунскиот вилает 1893 – 1903 година, Табернакул, Институт за историја – Филозофски Факултет, Скопје, 2003.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 135.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897 - 1912. София, Военно издателство, 2002. ISBN 954-509-235-1. с. 29.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897 - 1912. София, Военно издателство, 2002. ISBN 954-509-235-1. с. 30.
- ↑ Бунтовник [брой 2], декември 1898.
